Работата ми е свързана с постоянни срещи с хора. Хора от различни професии, различни градове в България, различни възрасти, различни характери. По време на срещите забелязвам нещо общо, а именно това е употребата на паразитните думи. Думи като "трябва", или пък "изморен съм", "много ми се спи", или пък "не мога". Примерно "трябва да отслабна", "трябва да се променя", "не мога да отслабна" и т.н..
Така че по време на първите срещи ние се борим с тези паразитни думи и мисли.
Трябва- как ви звучи. Мен лично веднага ме ангажира и ме потиска, и с това ме кара само да отлагам и отлагам да свърша дадено нещо. Затова често се запитвам. Имам ли нужда от това или необходимо ли ми е това, какво ще спечеля, ако работя това или онова. Така се извличат, осъзнават се ползите от това, което работим или искаме да постигнем, Започваме да ценим ползите и това докъде ще ни доведат след всяко действие, което предприемаме.
Не мога- изричайки това, ние вече сме се предали. Вече сме приели провала, а дори не сме опитали. В такива случаи извличам ползи, а те са именно, че човекът вече е приел фактът да се провали, приел е неуспехът, можеби го е преживял вече. Тогава каво губи, ако опита? Ами нищо! Единствено "несъществуващата" загуба можем да обърнем в реална печалба!!!
Умората- това е един от най- често срещаните признаци, поради които ме търсят хората. Казвайки, че сме изморени, ние само затвърждаваме нашето чувство, нашето усещане. Ами да, то така или иначе органмиът си ни е приел вече умората, Денят е към своя край, на работа много проблеми, обикновено всичко се върши за някакъв кратък срок, шефът е вечно мрънкащ, прибираме се вкъщи детето/ децата ни чакат с такъв жаден поглед за внимание и игра, а ние вече сме тотално изтощени. И вместо да играем с тях, само пъшкаме и охкаме колко вече сме на предела. Замисляли ли сте,че по този начин ние даваме пример. Децата ни да ни питат: Мамо, тате и ние ли като пораснем ще сме като вас, вечно намръщени и изморени, и, и вечно ще ни се спи?" Веднъж и аз направих тази грешка. Беше дълъг ден с много срещи, говорене, изслушване, обяснения за бизнеса и в крайна сметка накрая блокирах. И аз съм човек, не съм машина. Прибрах се вкъщи и казах на мъжа ми, че тази вечер съм изморена и не ми се говори. Това е огромна грешка!!! Оказа се,че точно през този ден на него са му се случили много успехи,а той дори не ми сподели тогава. Сподели ми ги, но след време. И на въпроса ми защо сега научавам. Той ми отговори, че съм му казала,че съм изморена и да не ме занимава излишно, да ме остави да си почивам. 
От този момент  тогава, вече и аз си знам урока. Винаги, когато усетя умора, в мислите си съм на път да изрека "изморена съм" ( неизбежно е всеки човек се узморява, това е физиологично заложено в нашия органзъм, не сме роботи), аз се опитвам да се разсея като мисля за нещо позитивно- представям си се на почивка на екзотично място, или пък съм си харесала някакъв аксесоар и как ще си го купя, или пък си припоммням някакъв успех или щастлив момент от живота. Такава стратегия съветвам и моите клиенти. 
Имам едно послание и дано не звучи префинено и то е да живеем с усмивка. Всички имаме проблеми, проблемите ни никога няма да свършат, но те само ни правят по- силни, показват,че се движим напред, че живеем. Така че мислейки с усмивка, те са преодолими и "не мога" и "изморен/а съм" някак си изчезват от съзнаието и дават място на "МОГА И УСПЯВАМ!"