2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Причините са колкото сложни, толкова и прости. Елементарни. И ясни. Ще се опитам да ги изброя (последователността им не е нужно да е такава, макар обичайно да е):
1. Свикваме да виждаме обожанието в очите на жената срещу себе си… и спираме да се борим за него.
2. Забравяме, че тя има нужда от същите неща, от които имаме нужда и ние – да се чувства харесвана, забелязвана, секси. Забравяме и да я ухажваме. Забравяме да я кара да се чувства жена.
3. Започваме да се държим с нея, все едно е майка ни, а не жена ни – очакваме да готви и да чисти къщата да се грижи за уюта в дома, да ни успокоява, когато сме потиснати, да ни оставя на мира, когато сме нервни…
4. Убедени, че я познаваме добре, не се опитваме да открием нови страни от характера и същността ѝ (и дори се дразним, ако се появят такива). Не се опитваме да я преоткрием…
5. Вече не сме „аз и ти“, а „ние“… Но се опитваме да моделираме това „ние“, налагайки своето „аз“ над нейното, налагайки своите виждания над нейните, налагайки своите стереотипи над нейните.
6. Очакваме да ни разбира, когато нещо ни тежи, а ние самите отказваме да я разбираме. Отказваме да я изслушваме, когато е разстроена. Даваме ѝ съвети, надявайки се по-бързо да обърне гръб на негативните емоции, за да ни зарежда отново с позитивизма си. Натовярваме я със своите проблеми, но не искаме да се натоварваме с нейните.
7. Спираме да сме инициативни в секса. Знаем какво ще хареса и на двамата ни и приемаме това за напълно достатъчно. Забравяме да я изненадваме и провокираме. Да я съблазняваме.
8. Започваме да забелязваме как тялото ѝ се променя и забравяме, че същото се случва и с нашето. Започваме да я гледаме с други очи, но не гледаме през тях себе си…
9. Вечер прекарваме повече време на телефона или пред телевизора, отколкото в разговори с нея. Не общуваме осъзнато. Не общуваме качествено. Не я слушаме, когато ни говори. И не се опитваме да говорим истински с нея.
10. Забравяме, че макар да живеем в еманципиран свят, мъжът продължава да бъде мъж, а жената – жена. Искаме от нея да е силна, да се справя с всичко сама, да е борбена и решителна. Искаме от нея да се държи като мъж… за да може ние да се държим като жени.
ДЕВЕТ КРИМИНАЛНИ МЕСЕЦИ СКРИТИ ОТ МОНОПО...
ХОРАТА ВЪСТАВАТ, А ПРАВИТЕЛСТВАТА ПАДАТ...